Очаква се грозде с по-високи цени
Гроздовата реколта през тази година достатъчно силно измъчи лозарите и им даде знак със сигурност да не очакват да се повторят отличното качество и добиви от миналата.
Гроздобер 2018 ще бъде определено по-слаб, защото интензивните валежи откъснаха от него каквото можаха. Само за юни метеорологичната статистика показа, че са паднали валежи, които се равняват на една трета от годишната норма.
Лозарите стискат палци оттук нататък лятото да си е лято, за да не щипва повече природата от реколтата им.
Преовлажняването обаче все още тормози някои от тях и е факт в отделни микрорайони, макар че от седмици се радваме на слънчево време. Надеждите там са дъждовните води и заблатените участъци тази седмица да се изпарят.
За да свършат с песимистичните твърдения и прогнози, експертите добавят само още един факт. А именно, че гроздовите зърна на места може и да не издържат на напрежението и така, както са се наляли, да започнат да се пукат.
Инж. Красимир Коев, изп.-директор на Изпълнителната агенция по лозята и виното /ИАЛВ/ направи стегната прогноза, но не пожела повече да налива масло в огъня, добавяйки опасения и тревожни краски.
Но пък фактите показват, че в доста от големите лозарски масиви в страната картината е нелицеприятна и е констатирана зараза със сиво и черно гниене.
Там, където пораженията са масови, добивът естествено ще бъде нулев. По моментни данни това се отнася за около 2500-3000 дка и в Южна, и в Северна България.
Наш екип видя, че в Северозападна България зараза има в някои райони на Видинска и Монтанска област. Землището на Брусарци например ще е едно от местата с нулев добив от хиляда декара масив. Експерти твърдят, че и в другите райони по протежението на пътя от тези две области до Бургаска е пълно с маносани лозя, за съжаление. Това, че дъждовете спряха, не означава нищо за заплахата от болести по гроздето, и то до последния момент преди обирането, предупреждават специалистите. А какво смятат те за този последен момент и седмиците преди него? Сивото гниене и маната са най-опасни за гроздето точно по това време на годината. Появяват се точно при такова съчетание на климатичните дадености като сегашното – влагата от почвата и растенията активно се изпарява, но успоредно с това се задържаха и високи температури. В резултат на това се появяват вторични заразявания с обикновена мана. Сега опасността за това е най-голяма.
Като се изключат от сметките масивите, бити от градушки, където ще се регистрира нулев добив, е добре да се каже на останалите с неголеми лозя, че ако не падне градушка, трябва да направят в рамките на 24 часа третиране с медсъдържащи препарати.
Тази година има основание цените да са по-високи от 2017 г. защото гроздето ще бъде доста търсена стока и за него винарните ще наддават, разсъждават лозари.
Пък и стопанствата твърдят, че са се охарчили повече от миналата година, като са пръскали с препарати няколко пъти повече. Казват, че разходите за горива също са скочили. В Северозападна България вадят фактури и показват, че дизелът е поскъпнал с 40 стотинки за литър. Миналата година го пазарували за 1,94лв., а сега за 2,34 лева. Винарите обаче, които са от другата страна на веригата, с присъщата им мъдрост обясняват, че сигурно пак те ще трябва да поемат на гърба си негативите от по-високата цена на реколтата, само и само да имат суровина. На този свръхконкурентен пазар у нас, особено тази година, не могат да си позволят и много да се пазарят, защото оставят ли и минимална ниша, тя веднага ще бъде запълнена от друг изкупвач.
Винарните се интересуват всекидневно каква е захарността на гроздето и докъде са стигнали киселините в районите от които по традиция изкупуват и веднага са готови да изпращат транспорт за първите количества. Договорите им с лозарите отдавна са препотвърдени, така че и двете страни в това отношение са спокойни. За тази година се очаква да напомни силно на гроздобера в една също толкова трудна за сектора година като 2014-а. Тогава гроздоберът в България започна седмица преди традиционния старт на 1 септември и за някои от сортовете той продължи по-дълго от обичайното – до края на октомври.
А каква реколта се очаква в числа:
Докато за цените на гроздето от ИАЛВ, разбира се, не смеят да правят никакви предвиждания, за да не влияят на пазара, то за обема на реколтата се надяват да не е много понисък от предишната година.
След като през 2017 г. винарните преработиха около 170 млн.тона грозде, то сега имаме надежди в тях да влязат поне 150-160 млн. килограма, казва инж. Красимир Коев.
Това от своя страна показва, че при всички случаи конкуренцията ще е голяма и търсенето ще е по-високо от предлагането, а цените ще претърпят съответната от това промяна, естествено нагоре.
Българските винопроизводители имат сключени договори за реализация на виното и на световния пазар.
Там конкуренцията от години е още по-жестока.
За 2018 г. се очаква, че никой от тях няма да си позволи дори и минимално завишение на цените на виното, за да не изгуби традиционните пазари. От това произлиза, че и цените на вината на вътрешния пазар няма да се повишават.
Как стоим на голямата сцена:
Поне на този въпрос отговорът е изцяло положителен.
Според инж. Коев вече имаме изключително модерно лозарство в по-голямата си част, засадили сме в много лозарски райони едни от от най-модерните сортове.
Вината, които произвеждаме, са с изключително качество, а и на конкурентна цена. В това отношение притеснения засега няма.
***
От тази година – износ за Китай
От 2018 година влиза в сила споразумение между Китайската народна република и България за експорт на вино. Контрактът беше подписан през месец март 2018 г. между Съюза на износителите на вино в България и голяма китайска държавна компания, която внася вино и хранителни продукти. Започват да се експортират от страната ни по 12 млн. бутилки червено вино на година в продължение на 5 години. (БФ)
***
Лозарите уважават застраховките
Като най-пострадали райони в страната ни за реколта 2018 още от юни-юли се очертаха Благоевград, Мелник, Сандански. Доста засегнати лозя са реегистрирали пред ИАЛВ и от областите Монтана, Видин, а също Разград, Силистра, Търговище, откъдето са „заявили“ нулеви добиви. Както казват в агенцията по лозата и виното обаче, добре е, че лозарите уважават и ползват застраховките. В последните години с тях масово си гарантират дохода, който са изгубили поради различни климатични събития. Затова и в новата национална програма на страната ни за развитие на лозаро-винарския сектор от 2019 до 2023 г. е вписана с единодушие мярката за застраховане на реколтата. ИАЛВ смята, че ще има още по-висок интерес към нея и ще бъде усвоен целият й бюджетен ресурс. (БФ)
Източник: Български фермер от 16.08.2018 – стр. 8; 9
Автор: Диана Ванчева