Ниските изкупни цени удрят по лозарството
Какво ще е бъдещето на сектора – се питат лозарите и в деня на празника си – Трифон Зарезан.
Изкупната цена на миналогодишната реколта хвърли в отчаяние голяма част от хората, които отглеждат лозя. За белите грозда се даваха 0.80 лева, слизайки надолу до 0.50 лева, а за червените се стигна до куриозните 0.25 лева за килограм грозде на места. Заради тази цена някои от лозарите не обраха гроздето. Оставиха го храна на птиците. През есента лозарите от руенското село Просеник даже се заканиха да се откажат от гледането на лозята, и ако трябва дори да ги изкоренят.
Какво ще е бъдещето на сектора – се питат лозарите и в деня на празника си -Трифон Зарезан. Изкупната цена на миналогодишната реколта хвърли в отчаяние голяма част от хората, които оглеждат лозя. За белите грозда се даваха 0.80 лева, слизайки надолу до 0.50 лева, а за червените се стигна до куриозните 0.25 лева за килограм грозде на места. Заради тази цена някои от лозарите не обраха гроздето. Оставиха го храна на птиците. През есента лозарите от русенското село Просеник даже се заканиха да се откажат от отглеждането на лозята, и ако трябва дори да ги изкоренят.
„На карта е поставено как ще се развива лозарството. Миналогодишната изкупна кампания бе направо потресаваща. За това като гледам, и хората нямат голямо желание и Трифон Зарезан да празнуват. Да, почитат си празника, но всичко е много вяло, лозарите се притесняват какво ги чака тази година“, коментира Росица Симеонова, председател на УС на Регионалната лозаро-винарска камара „Южно Черноморие“.
Самата реколта като не е платена добре влачи сред себе си и други проблеми като например липсата на работна ръка, липсата на възможност да се правят инвестиции или да се закупува нова техника.
„При нас в лозарството са най-ниските субсидии, а да не забравяме, че лозята се отглеждат с най-много работна ръка. Резитбата и беритбата се извършват ръчно. На един декар лозе субсидията е в размер на 30 лева. На един декар угар вземат същата субсидия. При нас, лозарите, парите от субсидията не стига и за една резитба. Може с тези пари да си изфилизи един път лозето. Всичко останало хората го вадят от джоба си“, допълва Росица Симеонова. Харчовете за работна ръка на декар варират от 250 до 350 лева в зависимост от това дали са млади или стари лозята и какъв е сортът. Към това трябва да се добавят отгоре пари за торове и препарати за пръскане.
„Цените на гроздето трябва да тръгват от седемдесет стотинки нагоре. Даже това е малко. Над тези цени лозарите могат да са добре и да инвестират в бранша“, допълва Симеонова. Ако няма как на пазара да бъдат дадени подобни цени, тогава трябва да се помисли за увеличаване на субсидията, препоръчват от бранша.
Още есента, когато на преден план излязоха проблемите с липсата на берачи в лозята и ниските изкупни цени, пред „Черноморски фар“ Ивана Мурджева, юрист на Националната лозаро-винарска камара, коментира: „Няма физически хора, които да се занимават отговорно с тази сезонна работа – брането на грозде. Нямаме ефективна политика за съхраняване на районите. Няма как да очакваме, че районите сами ще се поддържат. Трябва да бъдат създадени условия да се запазят малките стопани по места – те да могат да работят. Ако има запазен лозарски поминък – ще има работна ръка и за големите масиви. Но хората като нямат целогодишно какво да правят, няма да се връщат по родните си места само за един гроздобер. Хубаво е да се запазят и традиционните сортове за всеки район“.
Източник: в. Черноморски фар , Стр. 1,4