
Земеделците са темелите на държавата
Стайко Стайков от 2010 година е изпълнителен директор на фирма „Ставен” АД, част от „Ромфарм компании” – групата е сред най-големите собственици на земя. От началото на 2015 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Той е в агробизнеса от 2007 година. Собственик е и на „Шато Ботево“ . С него говорим за проблемите в бранша, за възможностите и за перспективите в тази сфера.
Господин Стайков, от кога се занимавате със земеделие?
Реално навлязохме в бранша през 2007 г., когато страната ни бе приета в Европейския съюз. Започнахме да купуваме земя с двама съмишленици. Постепенно развихме бизнеса. Една от идеите ни бе да работим и подпомогнем уедряването на земеделските земи. България, след възстановяването на земите в реални граници осъмна с раздробена поземлена собственост. Този факт пречи на обработката, възпрепятства интензивното земеделие и не позволява постигането на рентабилност. Мисля, че имаме заслуга да бъде избегнат прекалено голям срив в сектора и земята да се обезцени по време на кризата от 2007 – 2008 г. И тримата съдружници сме българи. Нивите „остават“ в български ръце. Минахме през всякакви трудности. С Българската асоциация на собствениците на земеделски земи след успешното приключване на първия, успяхме да реализираме още пет комасационни проекта -три в Южна и два в Северна България.
Те са жизнено необходими. Връщането на земите в реални граници унищожи всичко постигнато до момента. Разруши инфраструктурата в сектора, много райони останаха без напояване и отводняване. В никоя от останалите страни от бившия социалистически лагер това не се случи. Напояването е безкрайно необходимо на фона на климатичните промени. До 1989 г. в България са напоявани около 11-12 милиона дка. В момента по данни на Евростат страната ни е на последните места на стария континент по територия оборудвана с напоителни системи – под 1 милион дка. Това състояние трябва и може да бъде променено. Да се инвестира в създаването на нова и възстановяване на съществуващата инфраструктура. Надявам се управлението на земеползването, в частност напояването и комасацията да са във фокуса на вниманието на Европейския съюз през новия мандат на Европейския парламент.
Но у нас и законодателството не е прецизирано.
Поредният, нов закон за земята трябва да бъде предложен за обществено обсъждане до края на годината. В това обсъждане ще може да вземе участие неправителственият сектор, включително и БАСЗЗ. На следващ етап, ако има постигнат консенсус, може да бъде гласуван в Народното събрание. Приемането на ново, адекватно законодателство би ни дало възможност на фона на относителна сигурност да планираме и прогнозираме. На следващ етап и да инвестираме.
С какво ви спечели лозарството и винопроизводството?
Приказката на винарска изба „Шато Ботево” започна през 2009 г. Тогава преценихме освен в земя да инвестираме и в проект свързан с традициите и бита на българите. България от древни времена е била известна с хубавото си вино. То присъства в нашата история, култура, бит, медицина и не на последно място в религията. След придобиването и подготовката на земята започнахме създаването на собствения лозов масив. Засаждането беше поетапно. Инвестирахме собствени средства и част по европейска програма. Предпочетохме нова сортова гама, към която има интерес на пазара в България и в чужбина. Вече разполагаме с 800 дка плододайни лозя. Догодина те ще се увеличат с още 200 дка. Затварянето на производствения цикъл дойде по естествен път. Строежът на винарската изба започна през 2012 г. През 2013 г. тя вече бе завършена и заработи. „Шато Ботево” се намира до лозовия масив.
Шатото отговаря на всички стандарти. Оборудването му е най-съвременно. Техниката за обработка, стабилизация и бутилиране е на световно равнище. Избата разполага с над 600 нови бъчви от френски и американски дъб с различни степени на изпичане. Имаме собствена пречиствателна станция и спазваме всички екологични норми. Във винарната преработваме само собствено грозде. Стартирахме с 50 т за да достигнем 350 тона. Капацитетът ни позволява да преработваме и двойно по-голямо количество. Двамата ни технолози следят непрекъснато процеса. В лабораторията ни редовно се изследват проби. Всяка сутрин проверяваме гроздето, вземат се проби и когато е напълно узряло брането започва. То е с много високо качество. Стараем се продукцията ни да бъде на световно равнище. Инвестираме непрекъснато в подготовката на нашите специалисти.
Създаваме качествено вино за различни вкусове чрез микс от купажни и сортови вина. В момента предлагаме четири серии – Ставен, Серенити, Филигран и Колекция. Тенденцията е Ботево да залага все повече на сортовите вина.
На колко хора давате хляб? Има ли проблем с кадрите?
Лозарството е сезонно. Средно между 60 и 80 човека работят в „Шато Ботево” девет месеца в годината. Седемнайсет души са заети постоянно в избата и в магазина. Обучаваме работници. За съжаление нерядко те излизат зад граница за повече пари. Украйна издаде паспорти на своите жители с полско потекло, а Полша – на украинските. Защо ние да не издадем на бесарабските и банатските българи? Така браншът ще заработи много по-спокойно. Липсата на кадри пречи на развитието на ефективно интензивно земеделие. В момента има хубава техника, на която няма кой да работи. Проблем е липсата и кражбата на квалифицирани кадри във винопроизводството. Трудно се задържат специалисти с образование и практически опит. Това е проблем и за туристическия бранш.
Кои са другите проблеми във винопроизводството?
Повечето проблеми са идентични за бранша. Неслучайно си позволих да се спра на някои от тях по време на представянето на новата серия вина “Серенити” на „Шато Ботево”. Реализацията на продукцията е много трудно. Основните са свързани с непознаването на българската продукция в чужбина и липсата на адекватна държавна политика в подкрепа на производителите за излизане на чужди пазари. Пазарът в Европа (в частност и в България) бе безконтролно залят от вино на дъмпингови цени от така наречения нов свят (Чили, Австралия, Нова Зеландия и др.). Страни, които осигуряват значима финансова подкрепа за износа на своите производители. В България има свръхпроизводство. До края на годината само избите, изградени по европрограми, ще са над триста. Отделно винпромите имат значителни капацитети. Хората традиционно си правят домашно вино.
За да оцелеят и да се справят с острата, често пъти и нелоялна конкуренция, някои производители се принудиха да предлагат „вино” от плодови смески. Цените на пазара падат главоломно, за съжаление заедно с качеството. На този фон малките производители на качествено българско вино в контролирана среда и от собствени лозя като „Шато Ботево” са изправени до стената. Борят се за своето оцеляване. Изпълнителната власт трябва целенасочено да влага усилия и инвестира средства за разпознаване на българското вино, неговия износ и налагането на България като целогодишна винена дестинация. Време е да бъде въведен задължителен стандарт за виното. Четейки етикета потребителят да знае какво си купува – дали висококачествено вино или плодова напитка. Колко да заплати за него или нея. Респективно да направи информиран избор.
Ако браншът се обедини, успехите няма да закъснеят.
Съгласен съм с Вас. От години апелирам и работя за създаването на национална земеделска камара. Камара включваща всички неправителствени организации от земеделския бранш. С нея по-лесно ще решаваме проблемите. Ще подобрим липсващата в момента координация между сектора и държавата. Ако държавата е зад нас, ще бъдем по-успешни и ще бъдем фактор на ниво ЕС. В момента представянето ни на чуждите пазари е слабо. Участието в международни изложения и панаири е скъпо. Обединени ще можем по-лесно да презентираме българската продукция и достижения. Може да представяме различни марки вина, сирена, колбаси, плодове и зеленчуци на един общ щанд.
Сега в лозарския сектор не ползваме реални (пазарни) субсидии. Трайните насаждения се субсидират като едногодишните, по 15 евро за декар. Докато в Европа не е така. По този начин ние сме неконкурентоспособни на европейските си колеги. Ако имаме земеделска камара, ще решим в някаква степен и този проблем. Ще имаме много повече информация и възможности за участие на панаири и изложения.
Ще се превърне ли винарска изба „Шато Ботево“ в туристическа дестинация?
Бъдещето е в развитието на винения туризъм. “Шато Ботево” е член на организацията „Приятели на селските райони” (Friends of the Countryside) и единственият български представител в сайта Welcoming Estates Website. В тази връзка винарската изба предлага организирани посещения за групи, дегустации, тиймбилдинги и т.н. В шатото няма спална база, но в близост има други с отлична хотелска част.
Смятате ли, да останете в земеделието?
Земеделието е и ще продължи да бъде водещ отрасъл. Бъдещето на света са храната и водите, които вече са дефицитна стока. България има уникалната възможност като чиста и запазена природа да произвежда реколта от много и чисти култури. Дори за производството на месо са нужни пшеница, царевица, ечемик. Това е пътят. Трябва да успеем с комасацията. Така ще помогнем на българското село. Земеделците са лицето на държавата. Страната ни е туристическа дестинация. Пътуващите през България туристи виждат обработени землища. За разлика от 90-те години, когато нивите бяха изоставени и пустееха. Това е благодарение на хората, останали тук. Ненапразно инвестираме в този сектор, трябва да върнем имиджа на страната. България да излезе на световната сцена и да се представи достойно. Хубавото е, че имаме подкрепа от Европа. От 2007 година, когато влязохме в Европейския съюз до сега, земеделието у нас се развива с бързи темпове. Обработваемите площи вече са над 5 милиона декара. Длъжни сме да се възползваме шанса, който ни дава ЕС.
Източник: https://www.agrobusiness.com